Безрадостната кучешка съдба

не мога аз на вас да ви опиша –

едничък все да бъдеш на света,

нежелан да скиташ, все така да скиташ…

Да си нямаш дом, а само твърд асфалт

и в горещо лято, и в студена зима.

Уют домашен нивга не познал –

да мечтаеш миг поне такъв да имаш…

А когато в пристъп на безумен глад,

корички сухи ти потърсиш при човека…

те посрещат – пратеник от черен ад –

с камък, пръчка и юмрук. Утеха

не откриваш даже в детските очи –

те блестят от злоба притаена.

Уж невинни са, а камъкът лети –

в теб душата пò е наранена.

Без дом, без обич – това ти е съдбата,

едничък все да бъдеш на света.

Най-тъжното в нея… самотата…

Безрадостната кучешка съдба.