Apr 25, 2009, 11:06 PM

Безразборно

  Poetry » Other
1.1K 0 3

Забравих да пиша,

забравих да мечтая,

научих се да дишам

и да се примирявам.

Откъснах се от корен -

родих се в какафония.

Опитах се да споря -

получих дисхармония!

Усмихвам се, когато

от болка се превивам

и плащам си богато

да се реализирам.

Да спя нощес не мога

от глупости най-вече -

подписах днес спогодба

с душата си, човече!

Да чувствам, да не казвам,

да страдам, да забравям...

С живота се наказвам,

май вече полудявам!

Във хаоса се лутам

и свят ми се завива,

дали ще се почувствам

отново силна, жива...?!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...