25.04.2009 г., 23:06

Безразборно

1.1K 0 3

Забравих да пиша,

забравих да мечтая,

научих се да дишам

и да се примирявам.

Откъснах се от корен -

родих се в какафония.

Опитах се да споря -

получих дисхармония!

Усмихвам се, когато

от болка се превивам

и плащам си богато

да се реализирам.

Да спя нощес не мога

от глупости най-вече -

подписах днес спогодба

с душата си, човече!

Да чувствам, да не казвам,

да страдам, да забравям...

С живота се наказвам,

май вече полудявам!

Във хаоса се лутам

и свят ми се завива,

дали ще се почувствам

отново силна, жива...?!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...