Безразличие
Безразличие
И пак се гледаме в очите,
и пак мълчим отегчени...
Няма ги усмивките, сълзите,
безразлични сме, обезумели...
Държим се като непознати,
не правим опит да се запознаем.
Не усещам вече любовта ти,
сякаш ми я беше дал на заем.
Не ме и мразиш даже вече -
аз съм просто никоя за теб.
Любовта през пръстите изтече,
като пясък, с краят ни нелеп.
Слушаме нашата песен и пак сме празни.
Даже спомените не нахлуват...
Отнесени отново с мислите си разни,
душите ни във скука плуват.
Тъй страшно звучи тишината,
и ме задушава празнината...
Отново тук царува самотата,
и в нищото потъна светлината.
Въздухът наситен е с досада,
неловко ни е и на двамата.
За последно завесата пада,
това е краят на драмата.
Не знаем вече за какво да си говорим...
Омръзна ни сякаш да се обичаме,
Хайде тръгвай, няма смисъл да се борим.
любовта умря в едно безразличие.
И пак се гледаме в очите,
и пак мълчим отегчени...
Няма ги усмивките, сълзите,
безразлични сме, обезумели...
Държим се като непознати,
не правим опит да се запознаем.
Не усещам вече любовта ти,
сякаш ми я беше дал на заем.
Не ме и мразиш даже вече -
аз съм просто никоя за теб.
Любовта през пръстите изтече,
като пясък, с краят ни нелеп.
Слушаме нашата песен и пак сме празни.
Даже спомените не нахлуват...
Отнесени отново с мислите си разни,
душите ни във скука плуват.
Тъй страшно звучи тишината,
и ме задушава празнината...
Отново тук царува самотата,
и в нищото потъна светлината.
Въздухът наситен е с досада,
неловко ни е и на двамата.
За последно завесата пада,
това е краят на драмата.
Не знаем вече за какво да си говорим...
Омръзна ни сякаш да се обичаме,
Хайде тръгвай, няма смисъл да се борим.
любовта умря в едно безразличие.
© Няма смисъл All rights reserved.
