Безразсъдни мечти
Безразсъдни мечти, уморени илюзии
и внезапен възторг в полунощ.
Танц на бесни вакханки, на прокълнати музи -
спомен яростен, дрипав и лош.
Нараненото утро се стапя безформено,
осъзнало поредна вина.
И Животът размахва юмруците борбено,
и озъбен започва деня.
Пак се лутаме слепи, заблудили се грешници-
бели мишки във клетки – панел.
А минутите парят като юлски горещници,
все летят без посока, без цел.
Ироничното време ни слага на скута си.
Уж ни пее. Гласът е фалшив.
Не променя Земята ни за миг маршрута си...
но въпросът на Хамлет е жив...
© Нина Чилиянска All rights reserved.
