Отново виждам те самотен да вървиш,
по пътя без посока да се скиташ,
замислен тихо, нещичко шептиш,
с отчаян поглед към нищото политаш.
За миг се спираш уморен
и глътка въздух жадно си поемаш,
толкова безличен, наранен,
парченце от живота си отнемаш.
И отново се изправяш на крака
под парещите слънчеви лъчи,
безсилен си - потъваш във вечността,
а болката отровно ти горчи!
© Ели All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
