Безсилие
Оскъдна ти е роклята, умът не струва,
но погледът ми мъжки ме предава.
Ядосан съм, ужасно ми се псува,
че толкова на тебе се поддава.
На тази пуста суета безкрайна,
която дави ни без мяра, пречи!
На начинът, по който ме накара
да се почувствам... красотата нечия.
Като крещяща роза по ревера
на смокинга ми, като ярък блясък.
Като омайна песен ненамерена
в легенди за русалки скрити в пясъка...
Отивай си от мен, наум се моля,
че ден след ден олеквам във очите си!
Но още миг, една секунда своя,
огледай в ореола на мечтите ми.
И подари ми малко късче нежност,
по кожата ти да се плъзна леко,
да се загубя, изтрезнял от ценности,
а после да замина надалеко...
Да се проклинам дълго след това,
че пак на прах направил съм сърцето си.
Да стисна друга нечия ръка,
която пò приляга ми на егото.
"Парфюмът и е евтин и... Не струва!" -
уискито ми в чашата крещеше.
Една лъжа, която се преструва
на обич... Но до кокал ме гореше!
© Йордан All rights reserved.
