Накъсани мисли
с наръфана злъч
омраза се крие
дълбоко във тях
раздират сърцето
немеят от скръб
повехнали чувства
зарити във гроб
Илизаш и виждаш
живота гърми
раздират го само
милиарди съдби
душата ти крехка
камбана една
отеква звука и
единствено там
усещаш тревожния вик
а си безсилен да кажеш:
Дотук!
© Румяна Друмева All rights reserved. ✍️ No AI Used
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
