Едно махало увиснало, умряло,
часовникът замлъкна, времето е спряло,
скръстени ръце за молитва,
смачкан е човек, миг след това литва!
Черните листа са трупове изсъхнали,
очите са вече, кладенци пресъхнали,
ръцете още скръстени безпомощно,
между тях бутилка водка,
ярост е отвътре, а от вън тишина, кротка!
Пак звучи странно алкохола
във вените попива истината гола,
че понякога мракът надделява, ...