Безсилна пред нощта
В страстите горещи
изгубена сега,
лутам се аз нощем,
а денем съм сама.
След залеза фалшив
светлина ме озарява
и с всеки миг красив
нещо в мен се съживява.
През нощите прохладни
в огън аз изгарям,
докосвам твойте устни,
в измислен свят попадам.
Безмълвна тъмнина
нежно истината скрива,
но ярка ледена Луна
иронично се присмива.
Жалка, но щастлива,
с усмивка пак заспивам,
слънчев лъч проблясва
и сълзите си прикривам.
Отново ден на самота
в реалността жестока,
безразлична съм сега,
а в мен бушува болка.
Всеки залез е измама
и всеки изгрев е тъга,
сърцето тръпне за промяна,
но е безсилно пред нощта.
© Мартина All rights reserved.
