Безсилно
Отново съм сама сред пустошта от неми хора,
с наметала червени от безгрижно безразличие.
Клепачите ми съхнат. Буренясала умора
играе с инатливото ми тяло на привличане.
Захапала съм стръвно ножа между зъбите
и кървавите рани пълня със олово нажежено,
отдавна се сбогувах с всички мои бели гълъби,
отрано се нагърбих с грехове неопростени.
От гърч дъхът ми се разпада на бездомни атоми,
че няма глътка нежен въздух сред това бездушие,
в ръцете дълго недокосвани се лута само вятърът,
сърцето ми, заплашено от смърт, е станало послушно.
Сбогувам се от днес с въпросите излишни,
с неожънатия бунт на пулса ми нетраен,
завивам се с прозрачен шал от истини предишни -
така в безмълвие безсилно ще дочакам края.
© Даниела All rights reserved.
