Нямаше смисъл да тичам напред.
Нямаше смисъл от всичките думи.
Нямаше смисъл да мисля за теб.
Нямаше смисъл да късаме струни.
Нямаше смисъл да пиша творби.
Нямаше смисъл да мисля къде си.
Нямаше смисъл да роня сълзи.
Нямаше смисъл от всички пиеси.
Нямаше смисъл от всички кавги.
Нямаше смисъл от болката наша.
Нямаше смисъл от всички лъжи.
Нямаше смисъл от счупени чаши.
Нямаше смисъл да бъдем едно.
Нямаше смисъл да храним лъжата.
Нямаше смисъл от болка – по сто.
Нямаше смисъл да тровим сърцата.
© Димитър Драганов All rights reserved.