И този ден останах аз самотен.
Бурята превзе и мойто слънце.
Животът пак ме мачка - нищо против!
И без това към мене все е скръндза.
Аз не плача, аз не страдам от живота,
не смятам да прерязвам свойте вени -
дори за мене да затваря свойта порта,
а аз в нощта да хлипам и да стена.
Дори кръвта ми да люти от болка дива,
няма да напусна тая чудна сцена.
Животе, можеш всички да убиваш,
всички на света, но не и мене...