Погледни към вечерното небе,
остави сърцето да съзре
изкрящите звезди,
красивите нощни очи.
Докосни земята мека,
образуваща безкрайната пътека,
минаваща през театъра,
подготвен за играта на живота.
Преплувай девствените океани,
хайде, водата тебе кани,
почувствай как душата се слива с морето,
искаше безсмъртие, имаш го вече, ето!
© Лилия All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
