Късно е. Да можех да заспя...
Знам. И този път ще съм дневална.
Гледа ме от упор пак нощта,
с точност до микрон маниакална.
Тихо е. Животът - паяк стар,
утре-то заплита за мухите.
Моят болен умствен инвентар
в твоя лик, все тъй, реди звездите.
Глух картеч в душата прокънтя -
нощният кълвач на съвестта ми.
Пак бродира в топлата стена
фрески от въпроси премълчани. ...