ria (Гергана Иванова) ria (Гергана Иванова)
12 284
May 1, 2009, 8:56 PM

Безсъница

  Poetry » Love
1.2K 0 24

Късно е. Да можех да заспя...

Знам. И този път ще съм дневална.

Гледа ме от упор пак нощта,

с точност до микрон маниакална.

 

Тихо е. Животът - паяк стар,

утре-то заплита за мухите.

Моят болен умствен инвентар

в твоя лик, все тъй, реди звездите.

 

Глух картеч в душата прокънтя -

нощният кълвач на съвестта ми.

Пак бродира в топлата стена

фрески от въпроси премълчани.

 

Колеблив е лунният фитил -

зрънце от надежда на сираче.

Полужив, и Господ се е скрил -

вярата изгубил, да поплаче.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0