Безсъници
БЕЗСЪНИЦИ
Нощта се блъска
в прозореца.
Отворих го.
Луната надникна
предпазливо
и изгря цялата -
огромна, спокойна,
божествена...
Звездите си прошепнаха
нещо и заблестяха
по- силно.
Нощта тече през мен
и глътка по глътка
пие сърцето ми.
Нощта гребе с шепи
от моята мъка
и жадно пие
от нея...
Боли от казаните думи,
от неизречените се боя.
В тази нощ те разбрах
и изпитах страх.
Ние сме двата полюса
на безнадеждността...
Утрото се отваря
като рана.
Сънливи,
звездите губят блясъка си...
Сърцето боли от спомени,
отдавам се на мечти...
Разсъмва моят ден -
цял от неизвестност...
© Лиляна Стойчева All rights reserved.
