Кукуригат петлите. Почти се разсъмна
и нощта по стрехите се стича.
А очите ми още са страшно безсънни -
цяла нощ тъмнината са сричали.
Цяла нощ са броили овце и кошари,
но сънят е инат и избяга.
Зачервени, клепачите трескави парят.
Просветля. Не върви да си лягам.
Кукуригат петлите и вече е време
да сънувам наяве във цветно.
Аз не зная денят накъде ще поеме,
но ми стига в душата да свети.
© Нели Вангелова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
