Кукуригат петлите. Почти се разсъмна
и нощта по стрехите се стича.
А очите ми още са страшно безсънни -
цяла нощ тъмнината са сричали.
Цяла нощ са броили овце и кошари,
но сънят е инат и избяга.
Зачервени, клепачите трескави парят.
Просветля. Не върви да си лягам.
Кукуригат петлите и вече е време
да сънувам наяве във цветно.
Аз не зная денят накъде ще поеме,
но ми стига в душата да свети.
© Нели Вангелова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
