*Безсъние
Не обичам да будувам късно вечер.
Като призрак ме преследва Съвестта.
Капката надяване от раменете ми се свлече
и се страхувам, че не мога да спася света.
Една наивница. Глупачка.
Малко, слисано дете.
Страхът ме взе и в ръцете си ме смачка.
Сякаш сянката му слънцето прокле.
Слушам тишината.
Тя изкрясква колко сме сами.
И на Сартр безпокойство полегато
принуди небето екзистенциално да вали.
Няма кой да види приказната ми фантазия:
истински фалшива, сладичко-горчива.
И когато мигна, и където сянката си стигна,
тя бавно с реалността се слива.
Но ето, утринта ме търси -
не на долния етаж, иди на горния!
Изнемогата до дъно ме разтърси
и на челото ми написа пак "insomnia".
© Клавдия Китанова All rights reserved.
