БЕЗСЪНИЕ
На Чавдар Тепешанов
Как ще спиш сега, Чавдаре,
като раната кърви?
Нямаш близки, без другари
пиенето не върви.
Над главата ти надвисва
болката на свят нездрав.
Май че вече взе да писва
от убийства и разврат.
На където и да тръгнеш
мъката да споделиш –
виждаш все венеца трънен
по чело на кух фетиш.
Тъй върви светът. Назрял е
за промени – туй личи,
а фитилът мокър цял е,
топчето все тъй мълчи.
Но ще дойде ден. Бикфордът
ще засъска във искри,
с гръм ще тръгнат чети горди! –
Ха сега върви, че спи...
© Иван Христов All rights reserved.