Безсъние
Безсънни нощи в хватка ме въртят
и със съня на криеница си играем...
Да, хората обикновени спят...
поетите обаче - НЕ !... И ний си знаем...
Че в нощи като тези... се твори -
дори сълзи да капят от перото,
това, което с болка ме гори,
не дава да заспи окото...
Нощта ми става ден, денят ми нощ...
и стиховете в мене маршируват,
безсънието се превръща в мощ,
емоция и страст от мен изплуват.
Чаршафите в поезия облени...
Дошло е утро, буди се света,
и мислите ми, там застлани -
нашепват, че е време да заспя...
Олеква на душата отведнъж...
безсънието снело е товара
сънят тогава като влюбен мъж
очите ми с целувки той затваря...
© Ирена Георгиева All rights reserved.
