Nov 25, 2014, 4:40 PM  

Безсъние

  Poetry » Love
564 0 0

Имам натрапчивото чувство
Че всяка една вечер
Преди да заспя
Сценарият на филма
В който се намирам
Винаги
Е един и същ

Сякаш съм попаднал
В омагьосан кръг
И просто не мога
Да излезна от там
Въртя се в него
Падам
Ставам
Лягам
И така
До безкрай

 

...

 

Очите ми не искат
Да се затворят
Нещо ги държи отворени
Гледам хаотично
В тъмнината
И незнайно защо
Виждам необясними неща
Виждам светлини
Появяващи се без причина
Черпещи енергия
Сякаш от нищото
И се питам на ум
Дали полудявам
Дали това
Което се случва
Е истина
Или е просто плод
На болното ми въображение
А отговорът
На всичките ми въпроси
Който търся
Може би
Се намира в теб
И носи твоето име

 

...

 

Може би
Просто се нуждая
От присъствието ти
От допира
На нежната ти кожа
От топлината
На прегръдката ти
От аромата
На косата ти
От вкусът
На устните ти
От очите ти
Вперени в мен

Да, определено
Щях да съм по-добре
Щях да заспивам спокойно
Просто всичко
Щеше да бъде
Наред

 

...

 

Ако ти
Беше до мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Напълно Непознат All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...