Безсънна си и сънна си...
Безсънна си и сънна си. В съня ми.
И жива си и си илюзия умираща.
Ти тиха си и шумна си. В ума ми.
В сърцето ми стихия си, нестихваща.
И си толкова красива и несбъдната,
а си само на мечтата пламъка.
Душата ми те търси, преобърнала
безброй сърца и толкоз камъка.
Все оставаш сянка ненамерена
и все се връщам у дома сирак,
ръцете ми те търсят преднамерено -
не открият ли те - търсят пак.
И винаги си толкова неидваща,
а дойдеш ли, си буря безметежна.
Тръгнеш ли, си груба и раняваща,
а аз мечтая те отново нежна,
защото сън си и безсъние в съня ми -
илюзията най-жива и умираща!
Най-шумната и тихата - в ума ми,
в сърцето ми - стихията нестихваща.
© Александър Тодоров All rights reserved.
Заради доброто изпълнение. 
