Завръщат се безсънните ми нощи.
Завръщат се от миналото сякаш...
Забравени, те ме преследват още.
Но някак... нови... Идват... И ме чакат...
С очите си опипвам тъмнината
и търся образи, но те се губят...
Единствено огрява ме луната...
И някъде в нощта щурци се любят...
И става леко, леко на душата -
без образи познати, непознати...
В нощта оставам насаме с луната,
изваяна от тишина и злато... ...