Безсънни нощи
Завръщат се безсънните ми нощи.
Завръщат се от миналото сякаш...
Забравени, те ме преследват още.
Но някак... нови... Идват... И ме чакат...
С очите си опипвам тъмнината
и търся образи, но те се губят...
Единствено огрява ме луната...
И някъде в нощта щурци се любят...
И става леко, леко на душата -
без образи познати, непознати...
В нощта оставам насаме с луната,
изваяна от тишина и злато...
И ето, че потъвам в тези нощи.
Макар и буден, като в сън политам,
защото чувствам – жив съм, жив съм още...
и има още много да изпитам...
Безсънни нощи... нощи без очакване!
И точно затова таят надежда,
че щастието някъде ме чака...
И затова... безсънни са, изглежда...
24.10.2012
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ванчев Всички права запазени
