Небето метна сив  шинел върху парче от свят,

което очите ми –затворници  обхождат

като каре във двора на затвор.

Безкрайни удари и шум.Строителна вакханалия.

Строят на педя от дома ми.

Най-безцеремонно ми отнемат

и малкото,което имам.

Отнемат свободата ми да виждам.

дори и късче свят от моя дом.

Лишават ме от правото да съм щастлива.

Строители продават съвестта си.

Зазиждат я в кофража и бетона

на шестетажното безумие.

Дори и свраки няма вече

сред пазуха на тъжния октомври.

Не аз взривявах бомбата над Хирошима.                                  

Не аз създадох Бухенвалд и Аусшвиц

или заселих острова Персин и Белене

с нещастници,

за да наказваш човешката ми същност,Господи!

Отнемаш от правата на едни

и  ги превръщаш в превилегия за други.

А аз ти вярвах до последно,Господи!