Feb 19, 2008, 10:41 PM

Безумница

  Poetry » Other
589 0 2
 

БЕЗУМНИЦА

 

Хайде, тръгвай вече, безумнице!

Ти си ничия! Просто сама.

Много мечти във живота си имала,

а сега нямаш даже една.

 

Аз ще тръгна във друга посока,

със симптоми на болен от грях,

а на прага във нещо се спъвам -

твойта снимка, потънала в прах.

 

Много снимки в живота събирах.

Вечер мълком в албум ги редях.

И от всичките снимки и спомени -

аз останах самотен и плах.

 

Ти си тръгваш вече, безумнице,

но се спри на един кръстопът.

Толкоз грешна, самотна и ничия -

там ще свърши за тебе светът.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много силен стих, прекрасно е!!!
    Поздравявам от от сърце! !
  • Интересен поглед към раздялата. Много хубаво стихотворение!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...