Sep 27, 2006, 12:18 AM

Безумно

  Poetry
1.2K 0 6

 

Безумно

 

Ела, прегърнал моето безумие –

безсрамен, безразсъден и жесток.

Сложи черта на мислите и думите,

влез в бъдещето ми като пророк.

 

Пред тебе ще застана непокорна,

с юмруци ще посрещна любовта ти,

и по-добре до лудост да те мразя,

отколкото да бъдем непознати.

 

Не ме обичай – няма да те мразя.

Обичай ме, дори да ме боли.

Сърцето си от теб не ще опазя.

Обичам те. Безумно е, нали?

 

12.06.2006 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...