Безумно
Ела, прегърнал моето безумие –
безсрамен, безразсъден и жесток.
Сложи черта на мислите и думите,
влез в бъдещето ми като пророк.
Пред тебе ще застана непокорна,
с юмруци ще посрещна любовта ти,
и по-добре до лудост да те мразя,
отколкото да бъдем непознати.
Не ме обичай – няма да те мразя.
Обичай ме, дори да ме боли.
Сърцето си от теб не ще опазя.
Обичам те. Безумно е, нали?
12.06.2006 г.
© Василена All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
