Безусловно
Ти знаеш ли мило мое момче,
как те прегръщам, макар че
съм отхвърлено, мокро врабче
и душата за тебе ми плаче...
Ти знаеш ли, как те зова от гнездото
да се върнеш на топло, уютно,
а ти се скиташ навънка самотно,
но знаеш, не си врабче безприютно.
Ти знаеш ли, мило как чуруликам,
когато виждам крилца да разпериш,
как слънце да блесне за тебе извиквам
та в светло да спреш да трепериш...
Ти знаеш ли мило, макар и отречена
дъхът си последен ти давам,
защото във вечност любовта ни облечена
аз имам на теб, какво да отдавам.
Е.И.
© Елена All rights reserved.
