Oct 16, 2011, 8:11 PM

Безветрено посред буря

  Poetry » Other
620 0 0

Безветрено посред буря вещае прогнозата,

отпивам с досада малка чашка амброзия.

Далеч съм от време, прогноза и зима.

Гледам с високомерие и с по-скоро мила

въздишка си казвам - хей, Бога ми - Стига.

Та то е напълно нормално, в реда на нещата,

без вятър да мине поредната буря.

Отпивам с наслада, почти с примижаване,

божествено вино и пак - с прилежание -

поглеждам прогнозата - да мога отново

да кажа с досада и с доза презрение:

"Това не се отнася до мене!"

 

И после полека, нахлупила шапка,

си тръгвам по пътя - по крива пътека.

И няма насреща ми никаква шарка,

безветрено посред буря - и щастие - няма ни капка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...