Sep 8, 2009, 9:49 PM

Безвкусица

  Poetry » Other
1K 0 3



Тази вечер тъжни са поетите,

останали без своята муза.

Болна съм, не ме винете.

Разболях се от безвкусица.


Питат кой отвърза звяра,

който тайно пуснали са вкъщи.

Лицемерието видно е накрая.

Те поетите са си едни и същи.


Истинският в хаоса скрил се е,

своите слабости изгубил.

Откраднах мъничко безсмислие.

Който смее нека да ме съди.




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...