Безвъзвратно
Пресъхна слънчевия извор
на моята любов
и цветето невинно
на красотата ми увехна.
Сега обрулена
като дърво самотно
след летния порой
душата ми
обезлистена стене.
© Boyana All rights reserved.
Пресъхна слънчевия извор
на моята любов
и цветето невинно
на красотата ми увехна.
Сега обрулена
като дърво самотно
след летния порой
душата ми
обезлистена стене.
© Boyana All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....