ЛиЛ`ники (Николинка Борисова) ЛиЛ`ники (Николинка Борисова)
6
Jun 15, 2008, 3:35 PM

* * *

  Poetry
543 0 2
През прозореца поглеждам,
а на улицата пустошта
заляла е хората.
По тротоара минава едно хлапе,
а в очите погледът му празен е.
Също като моето сърце тъмнината
обзела ни е.
Да скоча ли?
Да разперя ли криле?
Дали отговорът е - не...
Да стъпя ли аз на брега,
за да преоткрия моята съдба!!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николинка Борисова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9