Oct 28, 2011, 10:04 PM

Биберон 

  Poetry » Phylosophy
1077 0 22
Всеки ден удря Времето със заточена брадва
и се пръскат треските на нечий дръвнясал живот,
скрити болки, разцепено щастие мигом пропадат -
някой грабва ни мислите, страстите и едната любов...
скрит във дашника, пали огнището с въглен душевен
и вселенския пламък е стъкнал с житейска прахан,
и ти казва: щом човек си, си тръгваш от пътя си земен -
и усещаш, че стъпваш там, дето преражда се дан...
С грешки много си вързал разпера на кръста си стенещ
и не можеш да хвърлиш окова от прости вини,
ако имаш в душата си вяра, нов път да поеме,
прогледни със очите наново, път трънлив избери... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Random works
: ??:??