БИХ ИСКАЛА КАТО ДЪРВО ДА ОСТАРЕЯ
Бих искала като дърво да остарея
и мъдрост да раздавам лист по лист,
отново и отново всяка есен да пъстрея
и златножълти да блестят косите ми.
Бих искала да бъда споделено щедра
и земна - като олтар, като разпятие.
И всяка есен да старея
с различен цвят напук на вятъра.
Знам, зимата не си прибира лесно одеялото,
като смъртта тя идва и забулва пъстротата.
Непримирима към различното от бялото,
с един замах узаконява едноцветна власт.
Но аз и нея бих изтраяла смирено,
короната отстъпила едносезонно, временно,
защото царството отново ще е мое,
щом се усмихне вятърът напролет.
© Дочка Василева All rights reserved.
!!!
