Бикини на цветя

БИКИНИ НА ЦВЕТЯ

... Жена с красиво лятно пеньоарче, под него – знам, бекинче на цветя.
Щом зърна го – и ставам на глухарче! – на пухчета по цял ден си летя.
Дори не предполага? – как красива във моя мъжки сън потъва – вдън! – 
и как под русолявата ѝ грива – изгубил ум! – се срутвам – древен пън. 
И как потъвам в росните ѝ бездни – Безкрайница! – що Бог ми я дари.

И мигом в мене чезнат – безполезни, мечти за слава, злато, кош с пари.
В кайначето на мъжката възхита мустаци топвам, устни – и брада,
и Бог: – Добре ли си? – ако ме пита, ще му река: – Сполай ти, Боже, да! 
И: – Отче наш! – си шепна под амвона, и те рисувам с "Б-2" – мек молив.
С Жена такава – прелестна икона! – от живите мъже съм триж по-жив.