Дошъл е краят, усещам...
И събирам си багажа.
Ето, тръгвам!
След мене затварям вратата.
Нима е нужно пак да се залъгвам,
че ще бъде щастлива душата крилата?
Няма ме!
Усещаш ли как празнота те изпълва
и как моето сърце твоето не допълва?
Билета за никъде стискам силно в ръка.
Тръгвам по пътя, по който отдавна вървя си сама...