Билкосъбирачка
Добра ви среща, хора по мегдана.
Речете как сте, какво тук ви сбира?
Аз съм добре… разчорлена, одрана,
едвам ходя, ма бастуна ма подпира.
Нали Еньовден беши, та из трънак
сама са опнах - билки да събирам.
Посбрах си, ма ненужен треволяк
у кошницата е (като не разбирам).
Но не това мен дерт ми е, де тука
съм тръгнала на искрено и лично
да са споделям… Как „газих лука“
ши си призная (с точка и комично)
Та както шлях са, стана зян голям,
голям не, ами направо катастроф.
Уж бях за билки, ама един Тарзан
кат ма пресрещна... и една любоф...
Ма да ви кажа, не е виновен той –
преди зори, тъмней, едва са вижда,
не мож позна какво е там, ни кой
и на какви години, ни как изглежда.
Не му гълчах, мълчах - зарад вода,
нали мълчана да е – да е лековита,
та не разбра Тарзана, в каква беда
сам са натресе (не съм му сърдита).
А той мож сърди са, щото в утрина,
да спи оставих го, силици да сбира.
Така де, що да му прекъсвам съня,
а ней и нужно коя съм да разбира…
Нека си мисли – незнайна самодива
е срещнал там, сред еньовска тъма,
е малко нестройна, тук там и крива
ма самодива… Е, отивам си дома.
:)
Усмивка от баба Ана
билкосъбирачка стана.
24.06.2015
© Анета Саманлиева All rights reserved.
