На Петя Дубарова
Бе най-добрата! Бисер във калта!
Шлифован и със собствено сияние.
Невръстна, думите изпълни с красота,
но бе родена в свят на отрицание.
И бе осъдена от примитивен съд,
и секна бързо гениалният ти глас.
Кръстоса се фатално твоят път
със скудоумна, безчовечна власт.
Но нейде там, в аналите на времето,
ще те почита българският род,
а над палачите ще тегне бремето
на най-прекрасното пречупено перо!
09. 09. 2015 г.
Русе
© Румен Ченков All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
