Дантела и сатен. Тъга
нашепват бисерни сълзи,
събрали в същините си
есенция от паднали звезди.
Капка по капка. Коприна.
Седефен арктически лед.
Понякога - ябълков цвят
южнякът разхвърля без ред.
Късният пролетен дъжд,
изгубен във лъч светлина.
Усмивка и ето, накрая
в локвите блясва дъга.
© Александър All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
