Битие
Звездното небе над нас - загадка,
звездното небе във нас - загадка.
Галактика с невидим център
е душата неизследвана,
сърцето ни - пулсар немирен.
Черни дупки са въпросите,
останали без отговор,
а мечтите ни несбъднати - мъглявини.
Бутафорните ни принципи -
метеорен прах разтворим
в небитието,
а кометите, препускащи за никъде,
са дните ни, белязани от хаос.
Тънък екран от материя,
а под нея е нищото -
Дух или вакуум.
Протяжност и време
в диаграма затворени,
обезверени и жалки
за пространство се молим...
С шеметна скорост
летим без посока
върху прашинката с име Земя.
Дълбоко в недрата ни
все още отеква далечното ехо
на Големия взрив
или проклятието над изгонените
вън от рая...
Човечеството е пшеницата,
подмятана във ситото.
И мелницата на херувима паднал
ще ни смели,
преди да се усетим,
че същественото е невидимо!
© Александра Сергеевна All rights reserved.
