Brian_ (Радо Мотърников)
16 138
May 20, 2004, 12:54 PM

Битка 

  Poetry
1804 0 8
Меча се вдига,яростен вик,
и всичко друго е мълчание.
Някой нахъсва всеки войник,
за своето собствено желание.
Всички събрани на куп,
в много редици стоят подредени,
и ето стрела,пада първият труп,
и след него още много неизброени.
Няма смях,няма веселие,
друго е изписано по лицата,
тук няма зло и безверие,
тук всичко събрано е в сърцата.
А далече,някъде скрити във мрака,
плачат огорчени жени.
Всяка една от тях някой чака,
и неспирно рони сълзи.
А драмата просто продължава,
падат натежали тела,
и някой над друг наделява,
сякаш смъртта казва на всеки"Ела"
Изписана ярост и злоба,
изписана смелост и слабост,
изписана много тревога,
и липса на  сладост.
И край,мечът е вдигнат,
 хилидя умрели,
някой от много за крал е издигнат,
а скрити остават на други подвизи смели.
И край,всичко свърши както започна,
но този път полято с кръв,
Спомен ще остане само датата точна,
и прославен този,който стана пръв.

© Радо Мотърников All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Радо оценката е барометър не за качеството на творбата ти, а по скоро за това как я възприемат хората. Бих казал, че донякъде си късметлия, защото поне знаеш, че оценката е реално отражение на хорското мнение, защото се съмнявам, че произведенията с по 10 шестици са оценени реалистично. Много хора на сайта се въздържат от гласуване на принцита - "кой съм аз да оценявам другите" възприемайки оценката като оценка на качеството на стихотворението, а не като барометър за това как се възприемат произведенията от читателите. Надявам се в скоро време това да се промени, но това зависи само от вас.
  • Не знам как го виждате вие,ама..Все някой ми пише оценка пет..Кога ли ще напиша нещо,което е само за 6
  • Битка

    Няма дори едно облаче, слънцето грее безпощадно,
    А небето се синее недостижимо, необятно.
    Оживление. Разбързани хора крачат около мен.
    Всеки е тръгнал на някъде, ходещ по инерция, минава покрай мен,
    Без да забелязва нищо около себе си,
    Замислен, вглъбен в проблемите си.
    Стоя в средата сред толкова хора, но напълно сама,
    Обляна от лъчите на слънцето, но като паднала в черна дупканякъде из необятността.
    Искам да изляза - няма прозорец, нито врата.
    Какво да се прави!? Отново съм в беда.
    Лутам се в мислите си, търся изход - не намирам,
    Сядам и с отворени очи заспивам.
    В главата ми се води на живот и смърт битка ожесточено,
    Хиляди гласове се надвикват, всичко е черно.
    Нито думичка не се разбира. Просто е настанала пълна бъркотия.
    Писъци. Битката продължава с пълна пара.
    На ангела отрязани са крилата,
    На дявола откъсната е опашката.
    Какво става? Всичко спира.
    Камбанен звън. Всичко замира.
    Като че ли битката приключи,
    Но кой е победителят? Кой вратата ще отключи?
    Тълпа хора. Крясъци.
    Победителят високо е вдигнат... Какво е това?
    Страх сковава тълото.
    Гледката е убийствена. Контрастира бялото.
    Тяло на човек, черни крила,
    Бяла опашка, червени рога,
    Златен ореол на тях прикрепен,
    Искрена усмивка, поглед студен.
    Изразът се променя,
    След миг всичко изчезва.
    Кръвта е заменена с чветя,
    Мракът - с лъчите си слънцето обля.
    Губя чувство зо реалнаст. Крещя.
    Никой не ме чува. Пак съм сама.
    Пътят е дълъг - няма връщане назад.
    От мъртвите около теб се носи смрад.
    Силните оцеляват. Това е просто изпитание.
    Нервите изтъняват. Пътят е познание.
    Вярата е кристална ваза, напуква се с времето.
    От истината боли забравя се името.
    Тиктака часомникът, догаря свещтта.
    Избавлението е мисли за хубави неща.
    Умре ли душата, умира и тялото,
    Но душата вечно живее,
    Ако преди нея споминало се е тялото.

    Така го видях аз преди една година. Твоето е много хубаво, но се нуждае от 2-3 поправки
  • Е малко ли нови публикувах два разказа, четири стихотворения и един превод - давай съсипи ме от критики. Пък и още не си изкоментирал всичко на сайта, така че няма да останеш без материал за коментиране. Шегата на страна, постигнал си доста високо ниво и всички положителни оценки са заслужени. За "Властелинът..." се шегувах, но очевидно съм напипал истината донякъде.
  • Всъщност това го написах след като гледах "Троя".Да си призная имах идея да напиша нещо подобно още преди две седмици,но все търсех точните думи.Първоначалната ми идея беше за война в днешно време,тоест в която участват съвремени оръжия,а както гледате тук още стрели имаПепина наистина може да се пипне на някои места.Преди да го публикувам направих и някой корекции.Не знам дали,ако сега променя някой моменти ще успея да го направя по-добре,така че си оставям този вариантИ отново благодаря за коментарите и положителните оценки!Очаквам нови произведения и от вас да дам и аз свойте оценки и коментари
  • Много гледане на "Властелинат на пръстените" и гледайте какво става. Иначе - браво. Поздравления

    P.S. Аз от много гледане на "Цар Лъв" пък съвсем изкукуригах ( или по точно изръмжах )
  • Хареса ми. Най-после нещо по-различно.Може да се пипне на места,но и така е на ниво. Поздравления!
  • Поздравления, нямам забележки и гласувам с 6
    Продължавай в същия дух
Random works
: ??:??