Два часа за изложба, малко поезия, чаша вино
и усмивки с познати…
После - децата, жената, къщата - и
току виж – дошла неделята.
Вечно бързам, без почивка,
време нямам за остаряване.
Дълъг е булевардът пред мен,
накъсан с много неравни пресечки…
Затворени вечери
в спорове, хапчета телевизия,
в кратки войни с бегли проблясъци -
без победени… ...