Jun 17, 2016, 10:52 AM

Битовизми с малки букви

  Poetry
457 0 1

дали вратата е затворена във кухнята

да не би пералнята да ни шуми

не е панелът като тухлата

не сме сами дори и зад стени

 

съседката се чува, пустата,

надига глас, детето пак гълчи,

отново театър на завеса спусната

няма как, ще се изтърпи

 

дали оставили сме нещо пуснато;

за друго мислим ли, или уви, 

на простора май забравили сме чувствата;

хладилникът искрите замрази

 

от делниците ръбове пропуснати

ютия глади в смачканите дни;

изхабено е отдавна лустрото,

умората сълзите ù суши

 

пак говорим, надали се слушаме;

нима сме се превърнали във уреди;

от огъня остава само пушекът;

накъсо кабели живота са стопили

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • "пак говорим, надали се слушаме;
    нима сме се превърнали във уреди;
    от огъня остава само пушекът;
    накъсо кабели живота са стопили"

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...