Jun 2, 2019, 3:28 PM

Бизнес

  Poetry
636 1 4

 Всичко в бизнеса е мое-твое!

 Искаш наше, ам' не мо'е!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мили мои Приятели! Това е есенцията на живота днес! А ни я разреждат с какво ли не. Всичко се върти около „бизнеса”! Толкова сме вторачени в това „мое -твое”, че избутваме на заден план любов, приятелство, лоялност! Това: „Ние” създаваме „Наше”, съвсем го няма! Даже, като видим семейство, питаме детето: „ти кого обичаш повече? Мама, или тати? Кой те слуша повече?” Е, това ако не е сбъркана концепция,здраве му кажи! Благодаря ви, мили Приятели, че бяхте с мен!
  • E,ха,Марги....голяма приказка казваш!!Но и предизвикваш и виж го,Хари....
  • !!!
  • Та има ли в България! Бизнесът е ясен:
    1: Държавата казва- Елате тук има евтина, но квалифицирана работна ръка!
    2.:Работниците: Кога, ще оправим заплатите?!
    3.Инвесриторите: Нямате пътища!
    4. Премиера: Ще ви направим Северна Дъга, Южна Дъга, Шарена Дъга! Само идвайте!
    5.Човекът: Майната ви! 400 лева? 1000 лева!?
    Не съм ви втора употреба! По добре в Магреба!
    6.Премиерът: Вдигайте заплатите, бе!
    7.Работодателите: Да не е лесно! Дай кран!
    8.Разказвач: Айде легайте и утре на работа!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...