Изскърца нещо в тишината
Сърцето ми за миг замря
Очаквах го, и новината
Че е дошъл обходи цялата мах'ла.
За жалост беше минал вече
Оставил бе ги под елхата, пак
За сетен път изпускам го човече
И как го прави, не разбирам, как?
Не го видях, но го усетих, мина покрай мен
Като приятен полъх, чувство благо
Аз знам, че ще го видя някой ден
Помислих си го и ми стана драго.
Аз май не искам да го видя този старец белобради
Че ще изгубя чара за деня
В който някой дар ти дава от сърце, и вади
Най хубавите чувства на света.
© Hristo Hristov All rights reserved.