Благодарност
Колкото и да е непонятно,
животът гони своя цел
да трупа спомени стократно,
през вековете сам поел.
От малко зрънце под земята
израства в клоните на дъб,
говори с бури в планината,
изправен сред смразяващ студ.
В гнездото пиукат пет гърла
с човки гладни за награда.
Сред неприветлива гора
израства птичата бригада.
А в люлката ни спи дете...
невинно, кротко се усмихва.
Чертае своя път през битие,
с надеждата напред да литва.
През планини, села и градове,
насред пустини или джунгли,
Животът своя път тъче,
за да не стихва нивга утре.
И ако някой е забравил,
че всичко живо се цени,
пред себе си да се изправи
и че е още жив, благодари!
© Валя Сотирова All rights reserved.
