Благодаря
Кокори се широко прозорецът ми,
в тъжна утринна песен потрепва.
По него залепвам и плъзгам ръцете си,
него бълнували в настръхнала прегръдка...
А той навярно дълго седял е там,
осъден в камуфлажа на безумието.
Отхапал краката му сатър побеснял,
а волята запазена хищна, стоманена.
Старец дори без крака брани поста си,
самотата дресирал по-рядко да хапе,
раздава на просяци факли - живота си
срещу натежали греховни монети.
Пълнеж за празната си душа открих,
когато подадох му захабени два лева.
Усмихна се. С ръце драскащи, топли,
той накъса и последния грам на страха...
Оттогава сам се отваря прозорецът ми,
знае, че него сънувам в бойни доспехи.
Задъхано спирам пред очите жилави
и благодаря му, че отчупи от скалите си.
© Стеляна All rights reserved.
