Благодаря ти, птичке пъстрокрила!
За полета, за чудната мечта,
за подарената ми нова сила,
за бъдещето ми и моите дела.
Благодаря за капчиците щастие!
Дарени ми с онези думи две.
За красотата, дето ми показа
по пътя ми към звездното небе.
Благодаря ти за минутите прекрасни!
За топлата усмивка и подадена ръка,
за светлината и за погледа ми ясен,
е мойто искренно – Благодаря!
( посветено на... музата ми)
© Христо Костов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
