Благодаря ти, че ме изостави!
Благодаря ти, че ме изостави!
Благодаря, за калната тъга,
за всичкото – доброто, злото и неверието –
Благодаря! Благодаря! Благодаря!
Благодаря ти, че смачка като лист хартия,
захвърли зад гърба си моето сърце,
изкорени от мен ти всичко нежно, мило
и младата любов ти стъпка като нещо гнило.
И макар да исках да надзърна,
зад портите на мъжката ти същност,
ти хлопна и заключи входа,
остави ме отвън – сама да бродя.
Благодаря ти! Болката я изтърпях,
и живнах – станах по-красива, дива…
Нима била съм друга?! Не, не съм!
И затова отблъсна ме така ти силно?
Защото съм такава! И каква съм?
Искрена, свободна, весела и щура,
мечтаеща, човечна, топла, нежна,
каквато е жената с кръв гореща.
Обичам силно с вяра и надежда!
Та кой не е обичал жарко, люто,
чак до пиперливост?
Кой не е поемал дъх със гърло жадно,
след силна болка от лютивост?
Благодаря ти! Ако не ме беше ти предал,
оставил, отритнал и изхвърлил,
днес нямаше да пърхам из света
свободна да градя и сбъдвам аз мечтите.
И нямаше да гледам в неговите две очи,
тъй топли, смеещи се, галещи ме ведро.
И да крещя – той ще ме претърпи,
ще помълчи, а после сам ще ме прегърне.
„ Здравей!” – ще се усмихнат двете му очи,
блестящо звездни, и устните му нежни
спокойствие дълбоко в мен ще влеят.
Лъчи, щурци, камбанен звън –
в сърцето ми ще бъде празник,
защото той е с мен, защото той е мой избраник.
Не спира никога душевния ми порив,
не пречи на това да се развивам,
мечтите си да гоня, да летя -
във всичко вижда той своята любима.
Мъжът на моята душа,
не ме гълчи, говори ми с любов,
личи си, че е винаги готов,
на рамото му аз да се облегна,
и тихо да заспя в прегръдката му нежна.
Благодаря ти, че не повярва в мен и любовта!
Тя, любовта ми в онзи миг,
не е била за тебе, а за някой друг.
Орисана била е за тези две очи,
в които обичта сега трепти.
Благодаря ти, че ме изостави!
© И.К. All rights reserved.
