Усещах се малка!
Буболечка в трева!
Отчаяно се протягах
и вирех глава.
Имах нужда от път и посока,
а тревата бе толкоз висока!
Приятел мина и постави клечка.
Това за мен бе новата пътечка.
Достигнах края и видях посоката.
Вече мога и сама да я следвам!
Благодаря ти, Друже, за насоката!
Отново целта ще преследвам!
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Благодаря, че прочете!